1 ноември, Ден на народните будители – Да събудиш един народ!

Толкова често говорим за народа си като странични наблюдатели, толкова лесно не приемаме обидите към него като лични. Заети от ежедневни грижи, препитание на семейството, поредното телевизионно шоу или новия спасител, се унасяме в дрямка за истинските предизивикателства за народа си. Морална разруха, деградация на обществените процеси в най-ужасната им форма – корупция, липса на посоки и усещане за обща принадлежност, приближават дрямката до вечен сън.

Ако по време на Възраждането българският народ, запазил през вековете на подтисничество вяра, морал, род и отечество, имаше нужда от пробуждение, днес пред нас има две възможности – да се събудим за истината или да изчезнем. Демографска криза в най-напреднал стадий, липса на ценности, млади хора, търсещи алтернатива само навън, обезверени семейства, евтини учители, политици без мисия и … алчност!

Десетилетие след десетилетие изгонваме султани, посрещаме царе-освободители, приемаме князе-спасители, боготворим фашисти или издигаме паметници на партизани – комунизъм, демокрация – страниците на живота се редуват една след друга и все още имаме нужда от Пробуждение. Събуждане за истината, че доброто е вътре в нас, че спасението е лично извървян път, че промяната на България започва от промяната на българина. Събуждане за повече усещане, че сме си нужни, желание да постигнем заедно общите си цели и интереси. Истинско разбиране и усещане, че си част от тази земя, че Балканът ти дава повече сили от Карпатите, че вълните край Бургас ти дават повече живот от тези край Ривиерата. Събуждане, че си българин и това не може да се промени. Можеш да се откажеш, да избягаш, да не родиш следващото поколение, да абортираш следващия президент, да станеш Джон и да скриеш Иван – можеш да прехвърлиш цялата тежест на утрешна България на поредния спасител и да се отдадеш на злобата към мургавия съсед. Можеш да останеш в дрямката на славата от миналото или да се бориш за победата на бъдещето!

Народните будители – кои са те? Днес това е семейството, решило да ражда деца и да дава любов, вместо да се отдаде на егоизъм и злоба; това е учителят, даскалуващ с любов; това е лекарят, който обича живота повече от парите; политикът, готов да загуби изборите, но да спечели България; шофьорът, даващ път на старицата и младежът с книга в ръка. И всеки от нас, прозрял великата истина, че силните индивиди имат бъдеще, когато изграждат велики каузи.

Ден на този, който събужда народа. Нека да оставим аплодисментите, красивите речи и венците и да почетем Вазов, Славейков, Раковски… не с натрапчива признателност, а с тръби за пробуждение, зов към самите нас – да бъдат повече българите, правещи своята малка част от България по-добро място за живеене!