Една сълза за децата
октомври 21, 2010 Вашият коментар
Детски очи, пълни с живот, сред мизерия, бедност, разруха, мръсотия, болести…
Видях къде живее Анета със сестра си и двамата си братя и сърцето ми се сви. Всред остатъците от храна, дюшеците на пода и калта видях искрата на радост в очите на децата, радост, че някой ги е забелязал, че имат гости. Не издържах, разплаках се. Трябваше да направя нещо…, но бях зает, имах ангажименти с голямата картина, не биваше един частен случай да ме разсейва и … забравих.
Същата вечер заваля силно и продължително. Дъжд от онези, които поставят на изпитание всяка преграда. Тогава се сетих, отново видях очите на тези деца, парцалите по прозорците и парчето плат за входна врата и … дъжда. Забравих глобалното, загърбих хилядите, оставих тълпите и видях само тези четири чифта детски очи в студения есенен дъжд. Не можех да променя политиката, нито световния ред, нито да разпределя храна на всички, но можех да реша този проблем и да дам надежда на тези деца – и трябваше. Взех решение те да имат покрив, прозорци и врати преди първия сняг. Успокоих се, почувствах се по-жив от всякога. Навън дъждът продължааше да мокри всичко, до което се докосваше. Заспивайки в мир със себе си, една сълза се спусна към възглавницата ми – една сълза за децата.
