ПРЕД БЪЛГАРИЯ (мисли за Шести септември)

Преди 125 години нашите деди поставиха пред олтара на България личното си щастие, благоуспяване, политически нагласи, лични пристрастия и дори рискуваха живота си в името на това, България да я бъде и националният идеал да се изпълни. Дали са били опитни или много начетени, дали са били силни и зад тях са стоели Великите сили, дали образованието, богатството и личните таланти са ги движели напред? Надали. Имали са от тях, но не Великите сили обединиха България, нито политическите партии я съединиха. Източна Румелия и Княжество България станаха едно заради благоговеенето на всички българи пред България. Съединението се случи, защото всички свиха своите си знамена и издигнаха знамето на майка България.

Какво се случи вчера? В миг, в който трябваше да помълчим и да помолим за прошка Татковината, че я напускаме, че я проклинаме и че сме я разлюбили, в миг, в който трябваше да почерпим пример на саможертва пред националния идеал от плеядата обединители, заради които се случи Шести септември, ние отново извадихме партийните знамена, извикахме политическите пиари и прогласихме своята правда. Моля ви, скъпи приятели, след една година на шести септември ще сме в разгара на предизборна кампания. Различните партии са единственият шанс да имаме демократично общество и единственият начин всяка политическа идея да намери свое отражение в живота, но Шести септември е повече от политика, повече от всички политически идеи, в които вярваме. Шести септември е на България, нека да го оставим общ и да сме заедно, без да се опитваме да откъснем парче от него. Нека още отсега наберем сили и си обещаем, че всеки Шести септември в Пловдив ще бъде само български и няма да принадлежи на нито едно политическо знаме, но на България и нейното бъдеще – децата.