Отворено писмо във връзка с побоя над вярващи на 17 април в Бургас

       До

       Главния прокурор на Република България

       Министър-Председателя

       Министъра на вътрешните работи

       Председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

Относно: побой над вярващи от „Свидетелите на Йехова” на 17 април 2011г. в Бургас

 Ние, представителите на евангелската християнска общност, сме притеснени  от невъзможността на правителството в лицето на МВР да опази религиозния мир в страната. Обезпокоени сме от липсата на адекватна реакция на институциите срещу потъпкването на религиозната свобода в Бургас през 2008 година, чиито плодовете берем днес. Като религиозно общество се чувстваме уязвими от факта, че правителството не съумява да неутрализира терористичните действия на екстремни религиозни групи и от липсата на желание на правителствените органи да овладеят екстремната религиозна нетолерантност. Притеснително е, че политически партии надъхват обществото и негови членове към религиозна нетърпимост. Политически и обществени групи се опитват да върнат страната ни назад 100-тици години.  Очакваме адекватна реакция, успешно разследване  на  този терористичен  акт,  плод на религиозен фанатизъм. Очакваме правителството да даде ясни гаранции за удържане на религиозния мир в страната и да вдъхне спокойствие на стотиците хиляди свои граждани и данъкоплатци, представители на религиозни малцинствени общности.

Обезпокоени сме от демонстрацията на слабост и мълчание; от липсата на каквото и да е послание от страна на официалните власти за религиозна свобода и от липсата на каквато и да е реакция на същите, целяща създаване на нормална обстановка за съществуването на всички религиозни групи. Очакваме гаранция от правителството на България, че тези терористични действия никога няма да се повторят в цивилизована България.

Декларираме, че ще предприемем всички законни средства за защита на живота, здравето и собствеността си. Очакваме от МВР и прокуратурата да проявят готовност и да създадат условия за мирен Великден през 2011 година.

Време е обществото ни да обедини всички нюанси на българското срещу истинските проблеми на страната  – икономическата криза, емиграцията, обезлюдяването, аморалността, безпътието на младежите ни…

1 ноември, Ден на народните будители – Да събудиш един народ!

Толкова често говорим за народа си като странични наблюдатели, толкова лесно не приемаме обидите към него като лични. Заети от ежедневни грижи, препитание на семейството, поредното телевизионно шоу или новия спасител, се унасяме в дрямка за истинските предизивикателства за народа си. Морална разруха, деградация на обществените процеси в най-ужасната им форма – корупция, липса на посоки и усещане за обща принадлежност, приближават дрямката до вечен сън.

Ако по време на Възраждането българският народ, запазил през вековете на подтисничество вяра, морал, род и отечество, имаше нужда от пробуждение, днес пред нас има две възможности – да се събудим за истината или да изчезнем. Демографска криза в най-напреднал стадий, липса на ценности, млади хора, търсещи алтернатива само навън, обезверени семейства, евтини учители, политици без мисия и … алчност!

Десетилетие след десетилетие изгонваме султани, посрещаме царе-освободители, приемаме князе-спасители, боготворим фашисти или издигаме паметници на партизани – комунизъм, демокрация – страниците на живота се редуват една след друга и все още имаме нужда от Пробуждение. Събуждане за истината, че доброто е вътре в нас, че спасението е лично извървян път, че промяната на България започва от промяната на българина. Събуждане за повече усещане, че сме си нужни, желание да постигнем заедно общите си цели и интереси. Истинско разбиране и усещане, че си част от тази земя, че Балканът ти дава повече сили от Карпатите, че вълните край Бургас ти дават повече живот от тези край Ривиерата. Събуждане, че си българин и това не може да се промени. Можеш да се откажеш, да избягаш, да не родиш следващото поколение, да абортираш следващия президент, да станеш Джон и да скриеш Иван – можеш да прехвърлиш цялата тежест на утрешна България на поредния спасител и да се отдадеш на злобата към мургавия съсед. Можеш да останеш в дрямката на славата от миналото или да се бориш за победата на бъдещето!

Народните будители – кои са те? Днес това е семейството, решило да ражда деца и да дава любов, вместо да се отдаде на егоизъм и злоба; това е учителят, даскалуващ с любов; това е лекарят, който обича живота повече от парите; политикът, готов да загуби изборите, но да спечели България; шофьорът, даващ път на старицата и младежът с книга в ръка. И всеки от нас, прозрял великата истина, че силните индивиди имат бъдеще, когато изграждат велики каузи.

Ден на този, който събужда народа. Нека да оставим аплодисментите, красивите речи и венците и да почетем Вазов, Славейков, Раковски… не с натрапчива признателност, а с тръби за пробуждение, зов към самите нас – да бъдат повече българите, правещи своята малка част от България по-добро място за живеене!

Една сълза за децата

Детски очи, пълни с живот, сред мизерия, бедност, разруха, мръсотия, болести…

Видях къде живее Анета със сестра си  и двамата си братя и сърцето ми се сви. Всред остатъците от храна, дюшеците на пода и калта видях искрата на радост в очите на децата, радост, че някой ги е забелязал, че имат гости. Не издържах, разплаках се. Трябваше да направя нещо…, но бях зает, имах ангажименти с голямата картина, не биваше един частен случай да ме разсейва и … забравих.

Същата вечер заваля силно и продължително. Дъжд от онези, които поставят на изпитание всяка преграда. Тогава се сетих, отново видях очите на тези деца, парцалите по прозорците и парчето плат за входна врата и … дъжда. Забравих глобалното, загърбих хилядите, оставих тълпите и видях само тези четири чифта детски очи в студения есенен дъжд. Не можех да променя политиката, нито световния ред, нито да разпределя храна на всички, но можех да реша този проблем и да дам надежда на тези деца – и трябваше. Взех решение те да имат покрив, прозорци и врати преди първия сняг. Успокоих се, почувствах се по-жив от всякога. Навън дъждът продължааше да мокри всичко, до което се докосваше. Заспивайки в мир със себе си, една сълза се спусна към възглавницата ми – една сълза за децата.

Божидар Симеонов

ПРЕД БЪЛГАРИЯ (мисли за Шести септември)

Преди 125 години нашите деди поставиха пред олтара на България личното си щастие, благоуспяване, политически нагласи, лични пристрастия и дори рискуваха живота си в името на това, България да я бъде и националният идеал да се изпълни. Дали са били опитни или много начетени, дали са били силни и зад тях са стоели Великите сили, дали образованието, богатството и личните таланти са ги движели напред? Надали. Имали са от тях, но не Великите сили обединиха България, нито политическите партии я съединиха. Източна Румелия и Княжество България станаха едно заради благоговеенето на всички българи пред България. Съединението се случи, защото всички свиха своите си знамена и издигнаха знамето на майка България.

Какво се случи вчера? В миг, в който трябваше да помълчим и да помолим за прошка Татковината, че я напускаме, че я проклинаме и че сме я разлюбили, в миг, в който трябваше да почерпим пример на саможертва пред националния идеал от плеядата обединители, заради които се случи Шести септември, ние отново извадихме партийните знамена, извикахме политическите пиари и прогласихме своята правда. Моля ви, скъпи приятели, след една година на шести септември ще сме в разгара на предизборна кампания. Различните партии са единственият шанс да имаме демократично общество и единственият начин всяка политическа идея да намери свое отражение в живота, но Шести септември е повече от политика, повече от всички политически идеи, в които вярваме. Шести септември е на България, нека да го оставим общ и да сме заедно, без да се опитваме да откъснем парче от него. Нека още отсега наберем сили и си обещаем, че всеки Шести септември в Пловдив ще бъде само български и няма да принадлежи на нито едно политическо знаме, но на България и нейното бъдеще – децата.

ЗАЩО СЕ ЗАНИМАВАМ С ПОЛИТИКА

Основната причина да се занимавам с политика е моят дълг към обществото. Моята обществена отговорност не свършва с това да съм пастор на  ЕПЦ „Светлина на света”. Като гражданин аз имам отговорност за града си и за България. Християнството все повече и повече отстъпва от своите позиции. Нашата държава е била християнска в продължение на хилядолетия. Днес обаче можем да се наречем пост-християнска държава, т.е. държава, която вече е оставила християнските ценности на заден план. Време е християните да заемат своите позиции и да кажат на това общество кое го е направило такова, каквото е.

Вярвам в България, вярвам в бъдещето на страната си точно така, както  вярвам, че Бог би спрял унищожението на Содом и Гомор, ако в тях имаше повече от петима праведници. Вярвам, понеже знам, че в България има повече от петима праведници, които са казали „не” на злото, „не” на егоцентризма, „не” на проклятието, но „да” на доброто, „не” на робството, но „да” на свободата. Вярвам, че тази страна няма да бъде място на разруха, а на свобода и благословение от Бога. Вярвам в бъдещето на страната си, както вярвам в словото, че праведникът и потомството му няма да видят зло. Вярвам, че утрешният ден на всеки българин ще бъде по-добър от днешния точно така, както вярвам във всяко Божие обещание и се моля да бъда употребен за това. Вярвам в бъдещето на българската църква, защото знам в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази онова, което съм Му връчил. Вярвам в бъдещето на народа си, защото знам, че в него има повече от петима души, които са готови да застанат на пролома и да се борят, за да променят съдбата си.  Вярвам в бъдещето на децата си в тази страна, защото съм сигурен, че ще дам всеки миг от своя живот, за да може тяхното бъдеще да бъде по-добро от моето настояще. Вярвам в доброто на България, защото съм се посветил на него. Мечтая за по-добър утрешен ден, защото казвам „не” на апатията, „не” на злобата и „не” на злото.

Готов ли си и ти да вярваш?  Не се отчайвай от корупцията, неуважението, неуредиците и разкритите лъжи на поредния месия! Противопостави се на злото и направи нещо добро за народа си! Избери свободата, толерантността и семейните ценности за двигател на живота си! Отречи се от всеки негативизъм в ежедневието и не му позволявай да донесе съмнение, бори се за народа, за децата ни и за самите нас. Пази се от манипулациите на негативизма и страха от предполагаеми проблеми и върви напред!

Нека се молим с вяра, защото България – това си ти, това е нероденото ти дете, двойката влюбени на пейката, щастливият смях в парка. Ще устоим с надеждата, че сме застанали на пролома между две ери в историята ни – робството и свободата.

Повярвай в свободата! Промяната на нацията започва от отговорната ти позиция за нейното бъдеще, както в духовната, така и в материалната сфера.

ЗА ДА СИ ЩАСТЛИВ

Щастието е житейска мечта за всяко човешко същество. Всеки от нас е готов да извърви много път, да положи много усилия и да изтърпи много лишения в името на това да достигне до него.

За съжаление обаче, голяма част от бъдещето ни не зависи от самите нас. То е повлияно от външни обстоятелства, от хората, държавата, времето, в което живеем.

Искаме или не, едно от нещата, които повлиява щастието на българите, е политиката на държавата и общините. Разораните улици ни правят нервни и неспокойни, трошат колите ни и бъркат в джоба ни. Тротоари с албански патент от 90-те години не само че ни принуждават да тренираме бягане с много препятствия, но и са опасни за костната ни система. Прахът и мръсотията попиват в дрехите, покъщнината и най-вече в дробовете ни. Криминалните прояви, корупцията, бюрокрацията, опашките ни правят все по-потиснати. Неспирните реформи-експерименти в здравеопазването, образованието и къде ли не ни подлудяват. Този натиск върху всеки един от нас ни кара да живеем все по-намръщено, по-несговорчиво и по-ядосано. Обслужвани сме от все по-мрачни съграждани; лекувани сме от все по-депресирани лекари и имаме все по-неудовлетворени учители. В резултат на всичко това и ние сме нещастни.

Това може да се промени! Кажи на всичко това „Стига!”.

Един основен фактор за атмосферата на щастие, спокойствие и сигурност в един град са неговите управници!

Нашата страна и град са на водещо място в световен мащаб по лична неудовлетвореност и чувство на несигурност. Защо е така? Защото сме управлявани от алчни и посредствени нещастници!

Промени това за себе си! Промени това за Града си !

Живей щастливо!